Прочетен: 2311 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2010 22:30
Тракийският Амулет от Тартария (Румъния)
от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)
|
||||||||||||||
д-р Стефан Гайд Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г и Г1, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант. |
||||||||||||||
Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В, фиг. Г и фиг. Г1, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.
Изводът е ясен:
Тъй като още от самото начало разпознахме върху Амулета от Тартария, йероглифа обозначаващ “Тракия” и “Тракийски”, според подробните изследвания направени в книга Първа от поредицата на “Тракийското Писмо Декодирано”, нека още веднъж повторим това, което знаем за него. Спомнете си, как в Книга Първа, този знак беше идентифициран за първи път върху Плочката на Тцер (Джер) (датирана от около 3000 г. пр. н. ера, намерена в Египет, и съхранявана в Британския Музей, в Лондон), а също и върху Оброчната Плочка от Градешница (датирана около 5000 г. пр. н. ера, намерена в Тракия, и съхранявана във Врачанския Регионален Исторически Музей, в България). В обобщение на това, което вече беше казано тогава, “Тракийският Знак” (обозначаващ “Тцер” и “Тракия”, “Трак”, “Тракийски”) се намира и на други места, и върху множество други обекти в Тракия, като храмовите комплекси при Свещари и Старосел, и върху златни и сребърни съдове от множество тракийски съкровища в България, както и в други надписи от Древен Египет. (За справка – виж стр. 39-41 и 104-107 на първото издание на Тракийското Писмо Декодирано-I, ИТН, София, 2006). Нека отново да припомним някои от вариациите на изписване на йероглифа със значение “Тракия” и/или “Тракийски” при горепосочените находки,
|
||||||||||||||
|
||||||||||||||
При които всеки един от горните знаци има прибавено пиктографско значение към основната фонетична стойност, което има следните смислови определения, както следва:
В случая при Амулета от Тартария, йероглифът или , използуван да обозначи думата “Тракия” и “Тракийски”, има прибавената пиктографска стойност на “гръбнак” и от там и цялостното му значение може да се преведе като: “Тракия – гръбнакът на света”!
Възниква съвсем естествено въпросът: Защо в квадрант #1 и квадрант #2, пиктограмите са ориентирани по такъв необичаен начин, че трябва да бъдат “извъртени” под ъгъл, за да се прочете написаното в тях? Древният автор на надписите върху Тракийския Амулет ли ги е “натъкмил” така с определена цел, или модерният автор на книгата “Тракийското Писмо Декодирано” сега постфактум си ги “натаманява” за да му “излезе преводът”? За да разберем, какво вероятно е имал в предвид древният писар, когато е ориентирал пиктограмите по този не съвсем обичаен начин, е необходимо малко по-специфично познание на йероглифното египетско писмо, което и тук, както при плочките от Градешница и Караново е идентично с ранния му тракийски вариант. Нека, обаче, за целта да разгледаме квадрант #1 и #2 на Тракийския Амулет отново: |
||||||||||||||
Йероглифът “господар” и йероглифът “хляб” (и фонетично “т”) са два идентични, но диаметрално противоположни пиктографски знака. Думата “Господар” (както е употребена за “Господарите на Тракия”) – изразена с йероглифа , се произнася "неб" или "нав"**. Производната на нея дума е "ес-нав", е със значението "господарувам". Не е изключено именно думата "еснаф" ("ес-нав") в съвременния български език да произлиза директно оттам. За отбелязване е, че ако и да е значението на думата "еснаф" в днешната реч твърде негативно, то очевидно е било съвсем различно дори само преди около стo-двеста години, когато е отговаряло на почтена лидерска функция в "еснафските гилдии"! Разбира се през вековете е загубило своето значение на "господар" и "благородник", каквото явно е имало в дълбока древност (преди 7000 години в Тракия и преди 4500 години в Древен Египет)! Думата за “хляб”, от друга страна, има немалко различни вариации на произношение, в зависимост от вида хляб, който се описва. Явно е, че и в древността, както и днес, хората (поне някои хора!) са имали на трапезите си не малък избор от хлебни изделия! Любопитно е все пак, че един от видовете се е произнасял "та" ("таж"), и когато се прибавя към думата определителният член за мъжки род "пи", цялата дума, означаваща "хляб-ът" или "хляб-а", вече се е четяла "пи-та" ("пи-таж"), което показва, че думата "пита" ("питка") в съвременния български език не е от гръцки, но от тракийски произход. Думата "баща" не случайно съдържа пиктограм за "нож" и "хляб". И до днес в българския се употребява: Интересно е, че тя се произнася в разни диалекти като “еф-Йот”, "Йот-еф" и понякога даже "Ат-еф". Твърде възможно е българската дума за "Отец" ("Йот-ец") да произлиза именно от тази древна дума! И не случайно "Бог-Отец" съдържа на същия пиктограм за "хляб" , но вече с прибавката "Начало на началата" или "Изначалният". Така се получава уникалната комбинация на йероглифа "Изначалният Отец" = "Бог-Отец" ("Йот-ем", "Ат-ем", "еф-Йот-еф-Нути").Сега вече става наистина интересно, защото ако погледнем с “нови очи” подредбата на пиктограмите от древния автор, ще можем да видим следното: Ако обаче, обърнем Амулета за противоположния пространствен прочит, се получава още нещо много интересно: Ако трябва да представим горния изказ на Плочката на съвременен език, както бихме се изразили ние днес, преводът би бил следния: “(1) Всемогъщият Бог-Отец (и Господ над господарите) За повече подробности читателят може да направи справка с първата книга от тази поредица: “Тракийското Писмо Декодирано – I” Виж също декодирането на текстовете върху други артефакти съдържащи Тракийското Пиктографско Писмо * “ВОЮВА” има два възможни (синонимни) записа в йероглифното писмо: . Както е видно при единия в дясната ръка се държи щит, а при другия – лък. Пълното изписване на същите йероглифи в по-късните епохи е съответно: . |
The most beautiful song of Ofra Haza
Eurovision Song Contest 2000 Semi-final